темеру̀т и темеру̀тин, мн. темеру̀ти, м. (араб.). Разг. Мрачен, необщителен, мълчалив човек. Харно, ама кусурът му е, че е темерутин. Все го гледаш нещо начумерен, нещо кисел. Мих. Георгиев.