темперамèнт м. (лат.). 1. Съвкупност от психическите свойства на човека. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си, която по веселия си характер беше съвършена противоположност на неговия холерически темперамент. Вазов. Но човек в този темперамент е в състояние да схваща комизма и в най-трагическите моменти. Ал. Константинов. Весел темперамент. 2. Стесн. Жизнена енергия, жизненост. Говоря с темперамент. Човек с темперамент.
|