тèнджера ж. (тур.). Дълбок съд, в който се готви ядене. Тенджерата с фасула изпущаше топла пара. Вазов. На огнището бяха наредени няколко тенджери. Йовков. Той от време на време бъркаше с лъжицата в голямата тенджера. Елин Пелин. Султана сви нозе пред огнището, посбута огъня, дигна капака на тенджерата, дето се вареше гозбата за вечеря, и пак го сложи. Дим. Талев. □ Търколила се тенджерата, та си намерила похлупака (погов.) — за хора, които си приличат по някои недостатъци.
|