тенòр м. (итал.). 1. Най-висок мъжки певчески глас. Звънкият тенор на дякона екна из цялата църква. Дим. Талев. Той има приятен тенор, пее с увлечение, от сърце. Г. Караславов. Лирически тенор. Драматически тенор. 2. Певец с такъв глас. Прочут тенор.
|