тентя̀ва ж. Остар. Тинтява. Церих я всякак — нищо не помага. Тентява пи, баяха ѝ — туй все пак. Вазов. Само косата ѝ, руса и златна като жълта тентява, светла и рохава като опашката на някоя звезда, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин.