тепсѝя ж. (тур). Голям плитък меден съд с кръгла форма, в който се пече хляб, баница и под. Веднъж в неделята ще занесе в тепсия хляб на фурната. Влайков. На другата страна на работилницата бяха насядали на широк тезгях други работници, които очукваха с малки чукчета медни гюмове, тепсии, тенджери. Дим. Талев. Полето се простряло равно като тепсия. Ст. Чилингиров. Тепсия с печена баница. □ Поднасям на тепсия (разг.) — давам наготово.
|