тепъ̀рва нареч. 1. Отсега нататък, занапред. О, казва ми сърцето, / тепърва че ще бъда аз честит! К. Христов. Да, най-хубавото тепърва ще дойде! Йовков. Ти си млад човек и тепърва ще се учиш на мъдрост. А. Гуляшки. 2. Едва сега, за пръв път сега. Гледайте на живота светло, ясно. Вие тепърва влизате в него. Вазов. Поседете да си поприказваме де. На хората тепърва занасят пладне. Влайков. Вие бърже сте навлезли в тънкостите на работата. — Аз тепърва се уча. А. Гуляшки.
|