|
терàса ж. (фр.). 1. Голям балкон, веранда. Барутчиев лежеше завит с одеяло, пожълтял и сух, на един шезлонг върху терасата на вилата. Дим. Димов. От терасата пред парадния вход на замъка Гражев разгледа най-внимателно наоколо си. Ив. Мартинов. Къщата има южна тераса. През лятото спим на терасата. 2. Голяма площадка върху покрива на сграда. Автомобилът спря пред високо здание с желязна ограда, римска тераса отгоре. Стаматов. Той се изкачи на терасата на гражданския клуб и си поръча сладолед. Дим. Ангелов. 3. Хоризонтална равнина, под която и над която са разположени във вид на стъпала и други равнини. Ние се запътихме по направление на Смрадливото езеро, но когато мислехме, че сме стъпили в дъното на котловината, излазяше, че сме още високо на една каменлива тераса, от която слазяхме на друга. Вазов.
|