терèн м (фр.). 1. Земя, почва на местност. Двайсетина километра навътре в планината започва скалният терен по течението на река Радова. Г. Караславов. Пред него се проточваше пътят, кафяв, разрушен и разкъсван от неравния терен на долината. Кр. Велков. 2. Външен вид на местност. Равнинен терен. Наклонен терен. 3. Определено място, пространство; площ. Футболни терени. Терен за ски.
|