терк, тèркът, тèрка, мн. тèркове, тèрка (сл. ч.), м. (араб.). Диал. 1. Образец, модел. Училищната си работа той кара не по терка на килийните даскали преди и подир него. П. П. Славейков. 2. Модел за кройка. Голямата ножица виси закачена на стената, два терка се търкалят по дюшемето на другия край и една стара аба лежи всред стаята. Д. Немиров. □ Вземам терк (от някого) (разг.) — действам, постъпвам по примера на някого. Та на мене ли ги разправяш тия, бе Хаджи, нали от тебе терк съм вземал! А. Гуляшки.
|