терсенè неизм., прил. (тур.). Разг. 1. Обикн. за човек — неразбран, опак. Терсене човек. 2. Като нареч. Неудобно, несгодно, лошо. Лало нито легна у постилката! въргаля се насам, въргаля се натам, все несгодно, все терсене! Мих. Георгиев. Видиш ли какъв секретар имаме? Всичко му е терсене! Мълчи и сумти. А. Гуляшки.
|