тескерè, мн. –та, ср. (араб.). Остар. Някогашен паспорт за свободно пътуване в турската държава. По пътя ги срещнали черкези, които ги обрали и между другото зели им и пътните тескерета. З. Стоянов. През нощта един предан приятел ми достави тескере на мое име и с неверни очертания! Вазов.
|