теснотà, мн. няма, ж. 1. Качество на тесен. Той чувствуваше като бреме своята слабост, теснотата на гърдите си, сякаш беше препасан с железен обръч. Дим. Талев. В теснотата на тротоара хората се блъскаха безсмислено. П. Вежинов. 2. Прен. Ограниченост, стесненост. Техните литератури са запазили своя оригинален, своеобразен печат, както и известна теснота в мировъзренията, известна ограниченост на кръгозора. Вазов. Теснота във възгледите.
|