тестò, мн. -а, гр. 1. Много гъста каша от брашно, разбъркано и измесено с вода и др. До огнището една пълна и едра жена месеше със запретнати ръкави тесто в дълбоки нощви. Ст. Загорчинов. Събра тестото на средата на нощвата и започна да си търка ръцете в брашно. К. Петканов. Хлебно тесто. 2. Гъста каша от някакво вещество, подобна на хлебно тесто. Гипсово тесто. Циментово тесто. □ От друго тесто съм (направен) — не съм като другите, различавам се от останалите по душевните си качества. Ама на, не е кака ти Дина като другите жени. От по-друго тесто е направена тя. Влайков.
|