тефтèрче, мн. -та, ср. 1. Малък джобен тефтер; бележник. Аз си допълнях в тефтерчето бележките за пътуването. Вазов. Той извади от джеба си едно малко тефтерче. Йовков. Добрян стоеше настрана почти безучастен и с молив в ръка смяташе нещо в едно тефтерче. Елин Пелин. 2. Разг. Книжка, в която периодично се вписват бележки за успеха и поведението на ученик; бележник. Какво ще обещаете на другарите трактористи? — Пълно тефтерче с шестици! — изчурулика русокосото момиченце. А. Гуляшки.
|