|
тèхен, тя̀хна, тя̀хно, мн. тèхни. Притеж. местоим. за 3 л. мн.; кратка форма им. 1. Който принадлежи на лицата, за които се говори, който принадлежи на тях. Той не бе учител само за децата ни, ами и на нас. В школото бе техен, навън наш. Вазов. Николай Сенов излезе на чардака на тяхната къща и погледна. Елин Пелин. 2. Който се отнася до лицата, за които се говори. Приказваха си за чумата, за беглика — и за други такива техни работи. Влайков. Той поиска да събере около себе си всички недоволни и бедни селяни и с тяхна помощ и за тяхно добро да урежда селските работи. Йовков. 3. Диал. Който е близък, сроден на лицата, за които се говори. А техен Павлин харесва ли ти се? Каравелов. Един неделен ден след пладне стрина Венковица подири за нещо техния Гошо. Влайков. 4. Като същ. а) тяхната ж. (разг.) — всичко, което се случва с лицата, за които се говори, всичко, което е свързано с тях; участ, съдба. Разкрачи се, наведе гръб, размаха сърп из нивите. — Ако и турците тъй метеш, няма ни един да остане. — Тяхната е още по-лесна. К. Петканов. б) тяхното ср. — всичко онова, което се отнася до лицата, за които се говори. Че има и такива хора, дето ходят по чужди къщи, дето жадуват за своя стряха. Тяхното е по-лошо, нали? Влайков. в) техните мн. (разг.) — семейството, родът, близките, сродниците на лицето или лицата, за които се говори. Били измрели / отдавна техните. И майка и баща. К. Христов. □ Тяхна милост (остар.) — за израз на учтивост: те.
|