|
тèхника ж. (гр.) 1. Съвкупност от средства, оръдия на производството, които съдействат за увеличаване производителността на човешкия труд. Правилно използуване на техниката в производството. Изостанала техника. Нова най-висока техника. Последна дума на техниката. || Машини, технически уреди и приспособления. На противника са нанесени големи загуби в хора и техника. Необходимо е да се въведе нова, съвременна техника. Селскостопанска техника. 2. Съвкупност от похвати, средства, които се прилагат при извършване на някаква работа, в изкуството и под. Аз не владея техниката на стихотворството. Вазов. Печатарска техника. Техника на пластичните изкуства. || На първия концерт, с надменна и жестока чистосърдечност, той беше казал: „Техника има, повече, отколкото трябва дори. Но липсва главното — чувство няма!“ Йовков. Виртуозна техника. 3. Остар. Прен. Само членувано — висше техническо заведение; политехника. Записа се да учи в техниката.
|