|
течèние, мн. -я, ср. 1. Движение на вода, въздух в определена посока. Ладията попадна в течението, което я понесе надолу като една черупка. Вазов. Слабото въздушно течение, което идеше от планината, подухна пак и боровете зашумоляха тихо. Дим. Димов. 2. Преминаване на въздух през срещуположни отвори. А отвори ли се в това време и вратата, нахлува студен въздух, става силно течение. Влайков. Необясним страх от настинка го преследваше непрекъснато — все му се струваше, че стои на течение, че му духа отнякъде. Св. Минков. 3. Бавно изтичане на гной, кръв и под., които постоянно се отделят от тялото. Гнойно течение. 4. Прен. Движение на много хора в една посока. Гороломов неочаквано се обърна и докато всички вървяха напред, той тръгна назад. Не беше лесно да се надвие течението. Йовков. Площадът се изпълва с народ. Течението ме понася със себе си. Л. Стоянов. 5. Прен. Насока на мислите и схващанията в областта на изкуството, науката и под. Литературни течения. 6. Прен. Всички издадени броеве или книжки на списание, вестник, през определен период от време. Нужни ми са за някаква справка годишните течения на „Българска сбирка“ от 1899 и 1900 г. Вазов. □ В течение на (книж.) — в продължение на определено време. В течение на нещо съм (книж.) — познато ми е, известно ми е нещо в хода на неговото развитие. Генко Гинкин четеше редовно вестник „Право“ и беше в течение на политиката. Вазов. Вървя (тръгвам) срещу течението (книж.) — действам срещу общоприетото, традиционното. Държа в течение (книж.) — непрекъснато осведомявам някого за нещо. С течение на времето (книж.) — като мине известно време, постепенно.
|