тешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Рядко. Утешавам, успокоявам някого. Сълзите задушиха гласа на Рада, Въла я притиска в прегръдките си, теши я, придумва я. Мих. Георгиев. Нека Илинка отива по-често при майка ми, нека я теши. Ив. Хаджимарчев. теша се страд.
|