|
тѝкам, -аш, несв., прех. 1. Движа нещо като го бутам пред себе си. Настигахме понякога цивилни унгарци, които тикаха с мъка пред себе си смешни ръчни колички. П. Вежинов. 2. Карам някого с тласкане, против волята му, да се движи, да върви. Не може — изшушнал му попът, като го тикал из вратнята. Вазов. 3. Разг. Пъхам, мушкам нещо някъде. Алекси се мръщи, тика ръце в джобовете си, кашля. А. Гуляшки. 4. Разг. Давам някому нещо против волята, желанието му; натрапвам. На, загърни се, да не простинеш — тикаше му тя една скъсана салтамарка. Г. Караславов. Бабата почна да му тика полуизтрита алуминиева монета. Златан се усмихна и внимателно отблъсна сухата ръка. П. Вежинов. 5. Прен. Разг. Подбуждам някой мързелив, недеен човек да извърши нещо; подтиквам. Все да ви учи човек, все да ви тика. Г. Караславов. тикам се страд.
|