|
тѝквам, -аш, несв.; тѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. тѝкнат, св., прех. Тикам веднъж или няколко пъти по веднъж. Той ту килваше оръфания си каскет на чело, ту го тикваше назад. Елин Пелин. Мръкне — мине, вардя време, / чак и господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. Яворов. Ясно е, че се готвят да ни тикнат във войната. Дим. Ангелов. После Султана тикна в ръцете на Неда цяла една тепсия с леща. Дим. Талев.
|