тѝнест, -а, -о, прил. 1. Който е покрит с тиня. С помощта на големия си ловджийски нож той издълба гнездо за капана в тинестия бряг. Ем. Станев. 2. Който съдържа тиня. Не далеко от там е говедарницата. Тя е окръжена от мочури и тинести бори. Вазов. Той откри следата на звяра, отпечатана в черната тинеста почва. Ем. Станев.
|