типѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който притежава черти, свойствени на определена група хора, явления; характерен. Нека се поизприкаже човекът, пари не иска я! — успокои го бай Ганьо с този типичен аргумент: Пари не иска я! Ал. Константинов. Той беше типичен граничар: висок, здрав и силен, с бели като сняг навои, с гъсти черни върви, кръстосани отпред. Йовков. Типичен пияница. Типичен случай. Типичен пример.
|