|
тирàда ж. (фр.). Книж. 1. Думи, реч, произнесени с тържествен тон. Войниците схващат, че това не е въпрос, отправен към тях, а просто ораторска тирада, предназначена за публиката. Л. Стоянов. 2. Част от стихотворение или поема, не разделена на строфи. Навсякъде декламираше тиради от Мартин Задека за пропадането на Турция. Вазов.
|