тиранѝя ж. (гр.). 1. Жестоко управление с произволи и насилия. Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Вазов. Ние въстанахме, за да сразим турската тирания, а не мирния турски народ. Дим. Талев. 2. Прен. Лошо, жестоко отнасяне към някого. Тя не можеше да понася егоизма, хладината, тиранията му. Дим. Димов
|