титàн м. (гр.). 1. В старогръцката митология — един от гигантите, който влязъл в борба с боговете, но бил победен. 2. Прен. Човек с изключителни прояви в известна област; гигант, великан. Гений да си, изключително дарование, титан на духа, пак ще потънеш в това блато, ще се удавиш. Г. Караславов. Титан на мисълта.
|