|
титулу̀вам, -аш, несв. и св., прех. Обръщам се към някого с титла, звание. Пак ще трябват низки поклони и раболепни усмивки, пак ще слушам да ме титулуват „деспоте“. Вазов. Назад — равнодушно отговаря един войник. — Аз ще ти дам едно назад. Защо не титулуваш? — Тъй вярно, господин капитан. Л. Стоянов. титулувам се страд.
|