тѝхвам, -аш, несв.; тѝхна, -еш, мин. св. -ах, несв. и св., непрех. Остар. Поет. 1. Ставам тих; утихвам, млъквам. Но ето тихна вред / и Каменград заспа юнашка съня. П. П. Славейков. 2. Преставам, спирам. Бурята тихна, утихна, / и дъждът секна, престана. П. Р. Славейков.
|