|
тѝчане, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от тичам. Косата ѝ на гъсти талази се вееше в тичането ѝ. Вазов. Бях се едва върнал у дома, когато зачухме внезапно необикновен шум на улицата, последван от тичания на хора и блъскания на врати. Величков. Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов. Непрекъснатото тичане около селските разправии разстрои собствената му работа. Йовков.
|