т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
| тлака
тлакана
тлакувам
тласвам
тласване
тласкам
тласкане
тласканица
тласна
тласък
тлеене
тлен
тленен
тление
тленност
тлея
тлъст
тлъстеене
тлъстея
тлъстина
|
тлъст, -а, -о, прил. 1. За животни и под. — който има много мазнина; угоен. Но една заран най-хубавото, най-тлъстото и най-голямото пиле се изгубва. Каравелов. Доста сме яли, яли и пили, / тлъсти агнета, червено вино. Нар. пес. Тлъсто месо. || Който е приготвен с много мазнина. Положиха трапезата / със гощавки разни, / баници, пилафи тлъсти / и пилета мазни. Вазов. Тлъста супа. Тлъсти гозби. 2. Неодобр. За човек — който е добре охранен; дебел, шишкав. До Матея чорбаджи беше тлъстият Койчо чорбаджи. Вазов. Той е едър, тлъст, с мазно лице. Л. Стоянов. 3. Прен. За земя, ниви, ливади и под. — плодороден, тучен, богат. По тлъстите пасища далеко се мяркаха овчари. А. Каралийчев. С равен глас Христо разправяше: „Такава нива до сега не съм виждал и работил. Пръстта ѝ е тлъста, лъщи на слънцето“. К. Петканов. || За растение, трева — сочен. Няколко вола отгоре пасяха тлъстата трева, изникнала по междините на камъните. Вазов. 4. Прен. Неодобр. Много голям, доходен. Тлъста рента. Тлъста заплати. □ Тлъст кокал (разг.) — голяма служба, която носи и материални облаги. Какъв тлъст кокал ти обеща правителството, даскале? Вазов.
|