Речник

то ср., местоим. 1. Вж. той. 2. Разг. Означава по-обобщено лицето или лицата, предмета или предметите, за които се говори (вместо той, тя и те). Какината Донина къща е наистина много тесничка. То е било някога само една одайка. Влайков. Чуден свят се навъдил / ти му говориш едно, то — друго! Йовков. 3. Разг. Обобщава и замества онова, за което е говорено преди; това. Иди сбогом, не грижи се, дядо, / то ще бъде: ще имате къща. П. Р. Славейков. Да свършиш у Гърбата до псалтира, то беше като да си свършил седми клас на класическата гимназия. Вазов. Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши! — То не е моя работа. Елин Пелин. 4. Разг. Служи за формален подлог при безлични глаголи. В това време се чу вик на селския говедар. — Хо! то съмнало! — каза Велико. В. Друмев. Всички болни ли са, дядо? — То целият свят е болен, синко. Елин Пелин. То от зарана поваля малко. Йовков. 5. Диал. Това. Мина то време вече, мина, а-а-а! Вазов. То време се мина и ново дойде — / свободата грее на родния край. П. П. Славейков. □ Туй то (разг.) — а) Това е всичко, свършено е. И ако умирам, кой ще ми помогне? Кой? Ще си умра и туй то! Елин Пелин. б) Ето ти, не щеш ли. Изведнъж гласът на момата трепна болезнено и замлъкна — Туй то! Жена нали е — ето ти и плач. Йовков.

то съюз. 1. В началото на главно изречение, което следва след подчинено — подчертава взаимната връзка между тях; тогава, затова. Ако ли, майко, не можеш / от милост и туй да сториш, / то га се сберат, момите / пред назе, майко, на хоро, / ти излез, майко, / послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка. Ботев. Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. Вазов. Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше, то Божан подозря, че той там крие парите си. Елин Пелин. Да не бях видял с очите си, то не щях да повярвам. 2. За противопоставяне; а, а то, пък то. Аз мислех, че тя му е съща майка, то му била мащеха. Аз мислех, че си сиромах, то излиза, че си бил богат. 3. (рус.). Рядко. В началото на главно изречение, което следва след подчинено обстоятелствено изречение — подчертава по-ясно връзката му с подчиненото. Когато ти попиташ някой други българин за нещо, то той ще да ти каже това, щото е чул от майка си. Каравелов. Щом хаджи Генчо стане утрента от постелята си, то тоя си час отива в черкова. Каравелов.

то частица. Разг. 1. За подчертаване, засилване; пък. Ех че пък хубавец беше, то хубост ти казвам. П. Р. Славейков. То беше скръб, то беше любов, то беше милост безпределна. Вазов. Вчера съм прала, днес готвих, чистих в къщи, метох двора. То работа, работа. Съсипах се. Йовков. 2. В съчет. а то, и то, пък то, че то и др. засилва значението на съюза. Хаджи Генчо обича студена водица, и то от арнаутския чучур. Каравелов. Аз се преструвах, че четях и че нищо не виждам, пък то всичко видях. Вазов. Пък господ и рожба ще ви даде. Ех, ние си нямаме — то пък на вашите ще се радваме. Елин Пелин. По едно време светва прозорец, мислят че са в някое село, а то — пак Антимовският хан. Йовков.