тоалèт м. (фр.). 1. Горно дамско облекло. Да, вечеринката излезе прекрасна. Общество, тоалети блестящи. Вазов. Официален тоалет. Вечерен тоалет. Бален тоалет. 2. Само ед. Подреждане, поставяне в добър ред външния вид или облеклото. Заловихме се първо за тоалета си. Ал. Константинов. Той сяда, изважда огледалцето си и с голямо самозадоволство се залавя за тоалета си. Йовков. 3. Остар. Специално помещение с клозет, чешма и огледала в театър, кино и под.: тоалетна.
|