Речник

товà ср. Показ. местоим. 1. Вж. този. 2. Обобщава и посочва онова, което е казано преди. Аз може да загина, аз почти чувствувам това. Вазов. Аз с очите си видях, / но не мога да разкажа / колко странно бе това, / колко чудно бе за мене. Вапцаров. Четох хубави работи за него. Хвалят го. Това да се чува. М. Грубешлиева. 3. Обобщава и посочва онова, което се казва нататък; следното. Иди, огледай се, и виж си хубаво ушите, / и разбери това: Плашило / не трябва никога да се присмива на страшило! Михайловски. Това — да влеза в механа да пия с някого половин ока вино — у мен, нали знаеш, не го е имало. Влайков. 4. В главно изречение посочва казаното в подчиненото изречение (обикн. в конструкцията каквото това); същото. Каквото му на сърцето, това му и на устата. Погов. Що търсил, това и намерил. Погов. □ И без това — независимо от нещо, от дадения случай. Дали позна гласа на ротния, или защото си беше и без това послушен, слепият кон бодро запристъпя нататък, накъдето го насочваше ротният. Йовков. И това (ми) било (разг.) — за израз на неодобрение. И това ми било мома — още малко и буболечици ще тръгнат по очите ти. К. Петканов. Между това (книж.) — в това време, същевременно. А между това започваше да съмва, небето се смъкваше надол. Ем. Станев. На това отгоре (отгоре на това) (разг.) — повече от допустимото. При все това — въпреки това; все пак. Той вечно ядеше, вечно преживяше и при все това беше страшно мършав. Елин Пелин. При това — за посочване на ново обстоятелство. Щабът на бригадата получи второ писмо с почти същото съдържание, като при това даваше и редица конкретни указания и нареждания. К. Ламбрев. След това — после. Спя на това ухо (разг.) — надявам се на нещо, без да предвиждам евентуални изненади. Лесно е, Витомире, с наздравици врага да побеждаваш. Спи на това ухо, че е далеко от нашата черг. Ст. Загорчинов. Това е (то) (разг.) — ето всичкото. „Защо ме гониш?“ — рекла светулката на бухала. А той: „Защото светиш!“. Това е то. И моята работа е същата. Йовков. Това за това (разг.) — едното за другото. Получих от едно място пари, а ги дадох на друго. Това за това. Това-онова (туй-онуй) (разг.) — различни, неопределени неща. Приказваха за това-онова.