|
тогàва нареч. 1. През онова време, за което се говори; не сега. Сред юнаци, ти седеше, / като баща със брадата. / Какъв беше ти тогава! / Сега плачеш — защо, дядо? Ботев. Спомням си, че лани през тия дни бяхме заедно в Цариград. Как весело беше тогава! Вазов. Бях малък тогава, трябва да съм бил шест или седемгодишен. Йовков. 2. В същия онзи момент, за който се говори. Той се пак обърна разсърден и тогава видя, че Мунчо беше силно разпъхтян. Вазов. Няколко пъти рибарят и момичето се обръщаха и тогава войниците махаха с фуражките си от поста. Йовков. Понякога се спираше, поглеждаше нагоре и тогава по лицето му стоеше някаква голяма мъка. Йовков. 3. След това. Аз със старите си кости пак ще взема байрака, барем още един път да го издигна в Балкана, па тогава да умра. Вазов. Часовоят заби сигналния звънец. Тогава и ние с кандидата, и войниците — всички се втурнахме към часовоя. Йовков. 4. В такъв случай. Ако тя зарад него пожертвува и татка си, тогава какво ще правя аз? В. Друмев. Ивайло бил тука, и сам в манастира. — Как? Сам? — Тогава той е в клопка. Вазов.
|