тогѝз нареч. Диал. Тогава. И сещам смъртна бледност, че покрива / лицето ми тогиз. К. Христов. □ Сегиз-тогиз (разг.) — от време на време; понякога. През замъгленото прозорче далеч в небето преминуваха сегиз-тогиз по няколко самолета. К. Константинов.
|