|
тòест (обикн. се пише съкратено — т. е.), съюз. 1. Присъединява самостоятелно изречение, което уточнява мисълта на предходното изречение или някоя негова част; а именно, сиреч. Пуснаха го, тоест аз го пуснах завчера. Вазов. Важното е туй, че аз ти не давам, тоест не те съветвам и не та желая да ставаш и ти лакей. Влайков. || Свързва две части на изречението, които назовават един и същи предмет, като втората част уточнява първата. Искам да си намеря, самостоятелна квартира, тоест стая! М. Грубешлиева. 2. Въвежда самостоятелно изречение, което поправя казаното в предходното изречение или в някоя негова част. И на тебе ще възложим да проведеш новата тактика в ръководството. Тоест ще възстановиш старата тактика, де! А. Гуляшки. 3. Разг. Въвежда въпросително изречение за изясняване на казаното преди. Това си е така. — Тоест, кое — това си е така? — За коня, де — викна високо Митре. Елин Пелин. До Нова година всичко ще мине и ще се забрави — Кое ще мине? — Войната — Тоест, как? — попита учуден старият учител. Г. Караславов.
|