т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
| то
тоалет
тоалетен
тоалетка
тоалетна
тоалирам
тоалиране
това
товар
товарач
товарачка
товарен
товарене
товарителница
товарище
товаря
тога
тогава
тогавашен
тогаз
тогази
тогиз
того
тогова
тогоз
тогози
тоест
тождествен
тождество
тоже
тоз
този
той
ток
тока
токата
токачка
токмак
токсикология
токсин
токсичен
токсичност
току
току-речи
току-така
току-що
толеранс
толерантен
толерантно
толерантност
толерирам
толериране
толкав
толко
толкова
толкоз
толчав
том
томбола
томителен
томление
томография
томува
тон
тонаж
тонален
тоналност
тонга
тоничен
тонически
тонкилометър
тонковци
топ
топаз
топазен
топвам
топен
топене
топилен
топилня
топило
топка
топлене
топливен
топливо
топлийка
топлик
топлина
топлинен
топлинка
топло
топлокръвен
топломер
топлопроводност
топлота
топлоцентрала
топля
топля се
топна
топовен
топограф
топографичен
топографически
топография
топографски
топола
тополов
топонимичен
топонимия
топономастика
топор
топоришка
топот
топтан
топтанджийски
топтанджия
топуз
топуркам
топче
топчест
топчия
топъл
топя
топя се
тор
торба
торбест
тореадор
торен
торене
торище
торищен
торлак
торлашки
тормоз
тормозене
тормозя
торов
торпеден
торпедо
торпедоносец
торпила
торпилирам
торпилиране
торпилоносец
торпильор
торс
торсо
торта
торф
торфен
торфище
торя
тост
тотален
тотализатор
тоталитарен
тоталитаризъм
тоталност
тотем
тотемизъм
точа
точа се
точен
точене
точено
точилар
точиларски
точиларство
точилка
точило
точка
точно
точност
тоя
тояга
тояжка
|
тòзи, тàзи, тòва, мн. тèзи, и тòя, тàя, товà, мн. тѝя, показ. местоим. I. Като прил. 1. За посочване на лице или предмет в непосредствена близост до говорещия или явления, които стават в дадената минута. В тази килия съм крил и Левски. Вазов. Кой е този момък? — попита той кмета. Вазов. С тия думи поднасяме ние на българските работници нашия седмичен лист. Г. Кирков. Тази вечер Витоша е тъй загадъчни и нежна. Смирненски. 2. За посочване на споменато по-рано лице или предмет. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези. На това място се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора. Елин Пелин. 3. За посочване на неспоменат по-рано, но известен, познат вече предмет. Този свят е стълба — едни се качват, други слизат. Погов. 4. Рядко. Следният, такъв. Тогаз един парцал / тоз отговор ѝ дал: / „Разбирам аз, другарко прелюбезна, / защо не можеш да търпиш на слънцето лъчите.“ Михайловски. Динко предвиждаше този край, ако сражението не свърши до полунощ. Дим. Димов. 5. Разг. Обикн. при собствени имена — подсилва и конкретизира думата, за която се отнася. Либе Милине, Милине, / помниш ли, либе, знаеш ли, / га ме либихте, либихте / с този ми Когер войвода? Нар. пес. Абе тази Еленка, знаеш ли, че ни била комшийка. II. Като същ., вин. тогова и тогози, дат. томува (рядко, само за лица от м. р.). Посочва лице или предмет, които се намират в непосредствена близост до говорещия. Четвъртият българин хвърли остър поглед на тогози, който произнесе последните думи. Вазов. Откак сме отворили мината, тогова още не съм виждала. Ст. Костов. Този, очевидно, е мислил същото. Л. Стоянов. Това е моето дете. || В главно изречение означава познат предмет или лице, за които се пояснява нещо в подчиненото (обикн. този, който). Тук този, който се интересува от астрономия или мореплаване, може да добие ценни сведения, да види движението на небесните светила. Г. Белев. Земята принадлежи на тези, които я обработват. Конст., чл. 11. □ За този, дето духа (разг.) — напразно. И таз хубава (разг.) — израз на недоволство или изненада, когато се съобщава за нещо вече станало. По този (тоя) начин (книж.) — така. Тая вечер — днешната вечер. Тези дни — напоследък, през последните или близките дни. Това-онова (туй-онуй) — различни, неопределени неща; едно-друго. Този месец (тази година) — месецът (годината, през който става нещо. Този-онзи — един друг. Този път — сега. Този свят (рел.) — животът на хората на земята, в противоположност на „онзи свят“, след смъртта на човека. Тоз(и) час — веднага.
|