|
ток1, тòкът, тòка, мн. тòкове, тòка (сл. ч.), м. 1. Движение на електричество през проводник. Пускам тока. Спирам тока. Токът дойде. Електрически ток. 2. Рядко. Течение изобщо на нещо, обикн. на вода. Скоро прегазиха кристалната и бистра като сълза река, която малко по-нататък изчезваше в планинския процеп, от дето токът ѝ образува из стръмнината Боянския водопад. Вазов.
ток2, тòкът, тòка, мн. тòкове, тòка (сл. ч.), м. (нгр.). Подложена издадена част на обувка под петата на крака. Момичето вървеше пред него по слабо осветеното стълбище и той виждаше изкривените токове на обувките ѝ. М. Грубешлиева. Удари токовете на ботушите си, отдаде чест и тръгна към вратата. Дим. Димов. Обувки с високи токове. Гумени токове.
ток3, тòкът, тòка, мн. тòкове, м. Диал. Място за вършитба; гумно, харман.
|