|
току̀ нареч. Разг. 1. Почти в същия момент; тъкмо, току-що. Ние току сядахме да обядваме. Вазов. Случи се, че имало — един казаларец току тръгваше. Вазов. Тука гроб продънен во земята, / тамо друг току засипан с пръст. П. П. Славейков. 2. От време на време; често, все, само. Бай Ганьо, зачервен като божур, току суче мустаките, току се поуригва в шепа. Ал. Константинов. Стъпяше внимателно, да се не окаля, и току викаше: — У, каква кал! Елин Пелин. А дядо Власьо току размахваше тоягата пред себе си. Седи, седи и пак замахне. Йовков. 3. Изведнъж, ненадейно, неочаквано. Спогледнат се, поусмихнат се девойки, понаведат заруменели лица и от някой кът току проточи тънък глас подявка. П. Ю. Тодоров. По едно време той току скочи. Йовков. Оздравя, но и днеска няма-няма, па току го заболи глава. Ст. Ц. Даскалов. 4. В съчет. със следващ предлог — непосредно по място или време; тъкмо, точно. Тя се гурна още един-два пъти във водата, след това доплува до самия край на блатото, току под цевта на пушката ми. Елин Пелин. Ливадите — това беше най-богатото и най-хубавото място току над селото. Г. Караславов. Аз стигнах току след вас. Йовков. А малко подир туй, току след Гергьовден, старата къща разтурят и на нейно място почва да се гради новата. Влайков. 5. Диал. Нека само. Братя, ориста ни е все една. Току да си седим, мирни. Ст. Загорчинов. || Само, поне. Иди, току да се каже, че си ходил. Прави му каквото щеш, току не го бий. 6. Като съюз. а) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време — току що, тъкмо, едва що. Току бяха сложили трапезата, една гръмотевица разтресе въздуха. Вазов. А една година, помниш ли, току бяхме се отделили, и една царевица роди — за чудо. Г. Караславов. б) Диал. Но. Не са били два сокола, Мерудо, / току били двоица братя по тебе — / двоица братя, два юнака за чудо. К. Христов. Казвал съм ти го и друг път! — Бе, аз го знам, току. Дим. Ангелов. Не съм дете да ме залъгваш — продължи дядо Божан — Ще оздравея аз в гроба, току. Дим. Ангелов. □ Току виж — ето, на. Доде го видиш, че излиза из село, току виж, озовал се над воденицата. Йовков.
|