|
тòлкова показ. местоим.-числ. 1. Така много, твърде много, много. В лицето му, мургаво, просто и добродушно, светеше толкова радост. Вазов. Той виждаше Цвета като негова, както бяха негови сега толкова ниви и ливади. Елин Пелин. Казаха, че той направо повторил предложението си, което толкова пъти правил по-рано. Йовков. || Самостойно или със съществително — посоченото количество, такова количество. За другата година Панчо се глави пак у дядови Матови и пак за толкова. Влайков. Имот колкото искаш. Има за всички и още за толкова. Елин Пелин. И тримата бяха женени и всички живееха в една къща със старите, дето имаше място още за толкова души. Елин Пелин. 2. Като нареч. До такава степен, така много. Че защо толкова бързате? — каза Пенко малко шеговито. Влайков. Неговата силна господарска ръка отслабна, отпусна юздите и домашната колесница, която вървеше толкова равно и спокойно, изскочи от пътя си и затропоти по камъняка. Елин Пелин. Хлябът е толкова лош, че и кучетата не го ядат. Г. Караславов. □ До толкова — до такава степен. Не е до толкова лош. (И) толкова (разг.) — това е всичкото, няма повече. Накриви си калпака и — толкова. Стаматов. Толкова — отсече попът и с равномерни стъпки се упъти към къщи. Елин Пелин. Толкова ми е (то, му и др. кратки форми на личните местоимения) (разг.) — това е всичкото. Толкова му е на човека — заключи един възстар селянин, погледна пресния гроб и нахлузи калпака си. Г. Караславов. Толкова ми е силата. Толкова и толкова (разг.) — определено, известно количество, число и др. Броих му толкова и толкова лева. Чакай ме в толкова и толкова часа.
|