|
томлèние, мн. -я, ср. (рус.). Поет. Душевна мъка; тлеене. И всеки път, когато изляза на полето и погледна тоя безкраен пейзаж от селца, пътища и речища, огрян от небесната усмивка — тогава в душата ми се наливат вълни от сладкото томление. Елин Пелин. Денят се бе смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката, в нейните откъслечни дълбоки въздишки, недомлъвки и томления. Елин Пелин. Аз впивам погледи с томление навън / цветята, слънцето — те мяркат се мъгливо, / като видения от някогашен сън. П. П. Славейков.
|