|
тон,1 тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (фр.). Мярка за тежина, равна на 1000 кг. Два тона въглища.
тон2, тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (гр.). 1. Музикален звук с определена височина. Кое тогава даваше тая чистота и нежност на тоновете, тая задушевност и топлота на всеки звук? Йовков. При острата глъчка се вляха сега и металическите тонове на звънчето. Ст. Чилингиров. Само листата на дърветата пееха с всички тонове на гамата. Хар. Русев. 2. Муз. Единица за измерване на интервали между музикални звукове. 3. Прен. Само ед. Характер, нюанс на гласа, на речта; интонация. О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? — извика бай Ганьо с един най-приятелски тон. Ал. Константинов. Той често повиква Стоила в землянката си и не вече със строгия си началнишки тон, а просто и сърдечно разказва му нещо за семейните си работи. Йовков. Поучителен тон. || Характерни, специфични, общи черти на нещо. Големите му надвиснали над сините му очи вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Вазов. Тонът на сатирата е злъчен. Цв. Минков. 4. Прен. Живоп. Характер, оттенък на цвят с оглед към степента на яркостта му. Нощните сенки се преливаха в мек лилав тон, а върховете припламваха в позлата и блясък. Н. п. Филипов. 5. Прен. Характер на поведение в обществото. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си вежливо, но малко студено държане към всички. Дим. Димов. Бурени и Скабичевски водят страстни полемики във фейлетоните си и често в увлечението си излизат извън границите на приличния тон. Вазов. 6. Мед. Краткотраен звук или шум, издаван от работещо сърце. □ Давам тон (книж.) — а) Изпявам или изсвирвам някому началния тон на мелодия, която ще пее. б) Прен. Играя ръководна роля в нещо, насочвам развоя на нещо.
тон3, тòнът, тòна, мн. тòнове, тòна (сл. ч.), м. (тур.). Едра морска риба от типа на скумриите. Thinus vulgaris.
|