тòпка ж. (тур.). 1. Валчест, кълбест предмет. Кафявата врата беше без дръжка, само с топка за натискане. П. Вежинов. 2. Предмет с подобна форма от кожа, каучук и др., който се използва за игра. Ще си купи гумена топка. А тогава по-голям от него няма да има. Ст. Ц. Даскалов. Децата се замерваха със снежни топки. А. Гуляшки.
|