топлѝк, мн. -ци, м. 1. Само ед. Поет. Топлина. Аз се изместих на слънце и то ме заля със сладострастен топлик. Вазов. Земята беше суха и напукана, лъхна го топлик като от пещ. Йовков. 2. Диал. Място в река, дето водата не замръзва, или топла река. Две малки рекички. Топлици. Близо до тях е голямо блато. Елин Пелин. 3. Диал. Топъл извор.
|