|
топлинà ж. 1. Физ. Форма на движение на материята — енергия, която се образува от движението на частиците, съставящи телата (молекули, атоми, електрони и др.). 2. Степен на нагрятост на телата (твърди, течни, въздухообразни); температура. Камъните около него лъхаха топлина, сякаш се топяха от горещината. Йовков. || Умерена степен на нагрятост на телата. Стаята се изпълваше с меката топлина от турското кюмбе. Йовков. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина се носеше из стаята. Чудомир. 3. Прен. Приятно душевно състояние: задушевност. Колко топлина и радост му донесоха в студената килия писмата от майка му и от двете му сестри! А. Каралийчев. В душата на Еньо се събира топлина, пълна със сълзи. Елин Пелин.
|