|
тòпля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане топло; затоплям, стоплям, нагрявам. Кафеджията топли вода в газено тенеке. Ал. Константинов. Зимното слънце не топли. Топля си ръцете на огъня. 2. За облекло, завивка и под. — задържам телесната топлина, не пропускам студ. Кожата на това джубе беше се оскубала, но то пак топлеше. Г. Караславов. Увийте се с чула, господине. Моите коне никога не се оплакват от настинка. Чулът много топли. Елин Пелин. 3. Прен. Създавам приятно, радостно душевно настроение. Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава. Те ме топлеха, те ме сгряваха. Елин Пелин. Той чувствуваше дълбоко в себе си нещо, което топлеше и радваше душата му. Йовков. топля се страд.
|