|
топу̀з м. (тур.). Диал. 1. Голяма желязна топка, която се използва като тежест на кантар, часовник и др. Въстаниците не закъснели да си приготвят и дървени топове от черешово и брястово дърво. После събрали кантарските топузи, за да ги употребят вместо гюллета. З. Стоянов. Стая мила на сърце ми / с вехтий си часовник стенен / със топузите големи — / събеседник драгоценен. Вазов. 2. Боздуган. Лудият гръцки владика / като гидия ходеше, / врана си коня яздеше, / окачен топуз носеше. П. Р. Славейков. Сега де ги такива бабаити да делят тъй мегдан със саби и топузи. Цани Гинчев.
|