|
тòпъл, -пла, -пло, мн. -пли, прил. 1. Който има или изпуска, излъчва топлина. Овошките изпъват с наслада клонете си в топлия въздух. Йовков. Но тя трепна, когато нещо топло капна върху ръката ѝ, и разбра, че това е сълза. Йовков. 2. Който задържа топлината на тялото, който предпазва тялото от студ. Показва се файтон с двама души, закачулени и обвити в топли кожуси. Вазов. || Който предпазва от студ, от замръзване. Дебелият сняг беше сигурна и топла завивка, хвърлена от самата природа върху нежния кълн на сеитбите. Йовков. 3. За време: през който не е студено, нито е много горещо. Веднъж през един пролетен ден, хубав, топъл и светъл, Геракът бе се извлякъл пред вратата на кръчмата си и лежеше по очите си на припек. Елин Пелин. Винаги, и в топло, и в студено време, той ходеше облечен с едно дълго палто, незакопчано. Йовков. В полумрака на топлата вечер блещукат запалени цигари. Св. Минков. 4. Прен. Изпълнен с хубави чувства; ласкав, сърдечен, любезен. Всякога, когато се спомене отечеството, дълга и обичта към него, изведнъж тоя старинен език става необикновено хубав, топъл и лиричен. Йовков. Нивята топла радост дишат, / сияе утринно небе — / живея, радвам се и пиша / в житата свойте стихове. Сл. Красински. 5. Прен. За цвят — който се приближава към червения. В църквата нямаше никой. Облени от слънчевата светлина, която проникваше през откритите прозорци, мозайките по стените блещяха с тържествени и топли багри. Ст. Загорчинов. □ Като топъл хляб (разг.) — бързо. Топло място (разг.) — добра служба, с голяма заплата.
|