|
топя̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Поставям, слагам нещо в течност; квася. Едри кафяви мечки обръщаха камъните из потоците да търсят раци и топяха гъстите си руна в студените води на Широката река. Ем. Станев. Топя гръсти. 2. Поставям къс хляб в гозба, в сол, в пипер и др., за да го наквася и осоля. Трима селяни работници вземат заедно една порция, изваждат от торбите пити черен хляб, топят тримата в чинията и се хранят дълго, мълчаливи и сериозни. К. Константинов. Семейството му се хранеше на ниска софра и всички сърбаха или топяха от една обща паница или общ сахан. Дим. Талев. Чупи големи залци, топи ги несръчно с цяла ръка в гозбата и яде с една животинска стръв. Влайков. || Вземам от гозба, сол, пипер и под., като поставям залък в тях. Топя сол. Топя яхния. топя се страд.
топя̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Като нагрявам нещо твърдо, правя го да стане течно; разтопявам. Ден след ден, топлината в земните недра разпукваше и топеше дебелите зимни ледове. Дим. Талев. 2. Прен. Измъчвам бавно, постепенно. Топи ме бавно тихата тъга / на блянове несбъднати и тайни. Н. Ракитин. Мило е, но ужасно е това чувство любовта. Един чуден пламък в сърцето, но пламък, който топи, гори. Вазов. топя се страд.
|