топя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. За твърди тела — минавам в течно състояние при нагряване. Снегът бързо се топи. Йовков. Разнасят се облаци черни, / топи се последният лед. Дебелянов. Всички елементи, които при обикновени условия са твърди тела, могат да се топят, но при различни температури. 2. Прен. Постепенно намалявам, изчезвам. Падаха коне, падаха ездачи, групата се топеше, намаляваше. Йовков. Още няма пълна седмица откак сме тук. А колко жертви дадохме? Тридесет убити и още толкова ранени. Дружината се топи. М. Марчевски. 3. Прен. Слабея бавно, постепенно от болест, мъка; линея, чезна. Това не беше вече Елка, а нейната странна блуждаеща сянка, която всеки ден се топеше и чезнеше. Елин Пелин. Дядо Йордан се топеше от мъка. Елин Пелин. 4. Прен. Обхваща ме изцяло приятно или неприятно чувство. Гледа го невястата, гледа, па земе уж да го утешава, ала и самата в това време едвам удържа сълзите си. Сърцето ѝ се топи и къса. Влайков. 5. Прен. За чувство — изцяло обхващам. Два реда сълзи се ронеха от очите ѝ и говореха каква радост, каква милост и обич се топеха в сърцето ѝ. Елин Пелин. Индже слуша. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза и пада върху бялaтa грива на коня му. Йовков.
|